Много харесвам предаването Masterchef. Следя с интерес развитието на всички мастери. Наскоро прочетох, че Севда Димитрова е открила собствен ресторант в София, със своя авторска кухня - Ahora (Аора), в превод от испански "сега".
Вчера имахме чудесен повод за празнуване - 10 години от сватбата ни и решихме да отбележим празника, именно там.
Нормално е да имаме високи очаквания, все пак отивахме в ресторанта на победителя от Masterchef. Интересното е, че ресторантът ги покри, и дори многократно надскочи. Той беше причината за прекрасното ни настроение през цялата вечер и усмивките на лицата ни, затова реших да споделя с вас, защото вярвам, че когато човек прави нещо със сърцето си, усилията му никога не остават незабелязани и неоценени.
Тиха и спокойна уличка в кв. Лозенец, зелена горичка, приятна тераса и много уютна обстановка вътре. Обзаведено с вкус и стил. Няма нищо излишно. Тиха музика, която не дразни слуха, а само приятно озвучава. Персоналът добре подготвен, ненатрапчив и внимателен към клиентите.
Менюто кратко и стегнато. Винената листа е разнообразна. Поръчахме всичко в началото и храната пристигаше с перфектен ритъм. Докато чакахме ни поднесоха amuse bouche, малка хапка, която има за цел да подготви небцето ти и да му подскаже какво трябва да очаква от тази вечеря.
В случая късче телешко с доматен сос и още нещо, което разбира се не познахме, но вкусът беше много добър. Освен хапките, като комплимент ни поднесоха няколко вида хлебчета и два вида масло, билково и с чушки, приятно соленички и много вкусни.
За начало се спряхме на Салата с миди сен Жак и предястие от Сьомга таратор.
Признавам, за първи път на масата в заведението нямаше сол, пипер и оливник. Очудих се, но не за дълго. След като опитах една хапка от салатата ми с миди сен Жак разбрах защо е така. Салатата беше перфектно овкусена, нито повече, нито по-малко, а просто идеално! Още с първата хапка се издигаш над земята. Усещаш вниманието към детайла, как всяка една съставка в чинията допринася за идеалния букет от вкусове. Най-изненадващ в чинията ми бе синият спондж от сусам, който приличаше на парченце от гъбата ми за баня :), но когато го опиташ, заедно с другите съставки вкусът става изумителен. Сьомга тараторът на половинката ми беше не по-малко впечатляващ. Направо съжалявах, че не е изцяло на мое разположение. Нежна пушена сьомга, в комбинация с копринено нежен мус от сирена и вероятно Маскарпоне, декорирана със спирала от краставица, предизвиква експлозия от вкусове върху небцето ти и те кара да запееш от радост.
След салатата и предястието сервираха основните, както подобава на класните ресторанти и горещи чинии. Моят избор бе филе от лаврак с ризото с фъстъци и бакла, а половинката ми избра любимото му патешко магре с гъши дроб и череши.
Лавракът беше с перфектно хрупкава коричка, обърната нагоре, за да не се овлажни, и бе поставен върху ризотото, чиито вкус съпругът ми дълго ще помни. Хареса ми фактът, че се използват сезонни продукти. В момента сме в разгара на прясната бакла. Патешкото, макар и малко по-изпечено, от колкото го обичаме, беше истински празник за сетивата. С всяка хапка притваряш очи от възхищение и наслада. Комбинацията от патешко, гъщи дроб и череши е божествена. Опитваш и след това не искаш да отпиеш от виното, за да запазиш по-дълго вкусът върху небцето си.
След като се насладихме на основното дойде и десертът. Въпреки любопитството ни към всички в менюто, решихме, че е по-целесъобразно да си поделим един и опитахме Наполеон.
Разбира се той беше различен от очакваното. Тънки, хрупкави платки, крем от грис, плодове и домашен, плодов сладолед. Комбинацията е чудесна, макар и съпругът ми да изпита леко разочарование от гриса, който той не обича от дете, но въпреки това го хапна.
Много харесвам почерка на Севда в чиниите, които опитахме. Всички рецепти са авторски и преплитат елемент от молекулярната кулинария с традиционната, единствено като финален щрих, като лека закачка и провокация за небцето, но въпреки това не стои самоцелно, а хармонира с останалите текстури. Плейтингът е изключително стилен, нежен и с вкус. Истински шедьовър, който не искаш да развалиш.
Идеята на най-добрите ресторанти по света не е просто хората да се нахранят добре за парите, които ще платят. Идеята е да получат уникално изживяване, да изпитат нещо, което не са изпитвали преди, да се издигнат и понесат върху раменете на своите вкусови рецептори, които да ги отведат на нови непознати за тях места. Севда го постигна и душата ми запя! Щастлива съм, че вече и в България човек може да изпита тази емоция, която му оставя влага дълго.
От сърце желаем успех на Ahora, на Севда и нейния екип. Да продължават да следват мечтите си, да възпитават нови вкусове в нас и заедно да споделяме момента сега!
NB: Тази публикация е очерк на личните ни впечатления и усещания от нашето посещение в ресторант Ahora. Не е спонсорирана по никакъв начин и няма за цел да рекламира заведението.
Снимките са правени с телефон.
